Нина Панчева :: Блог
EN

Нина Панчева

Виктор Михаилович Васнецов

Виктор Михаилович Васнецов (15 май 1848 – 23 юни 1926 г.)

Виктор Васнецов е руски художник, който рисува предимно митологични и исторически сюжети. Той е един от най-значимите представители на неоруския стил в руското изкуство. Биографични данни

Детство (1848 – 1867 )
Виктор Васнецов е роден в отдалеченото селце в област Киров. Неговия баща, Михаил Василиевич Васнецов, селски свещеник, е добре образован човек „с философски наклонности”, който се интересува от наука, астрономия и живопис. Дядото на Виктор Васнецов е художник на икони. Художникът си спомня за детството си в писмо, адресирано до Владимир Стасов: „живях със селските деца и ги обичах, но не като народник (народничеството се появява като отговор на класовото разделение, то възприема селската класа като обществена прослойка, която ще отхвърли монархията. Бел пр.), а като приятел”. На десетгодишна възраст, Виктор Васнецов започва да учи в семинарията в област Киров. Всяко лято пътува със семейството си до търговското село Рябово. По време на престоя си в семинарията, той работи при местния търговец на икони. Помага и на полския художник Михал Андриоли да изпише фреските на храма св. Ал. Невски. След като завършва обучението си в семинарията, Виктор Васнецов се премества в Санкт Петербург, за да учи изкуство. Там продава първите си картини – Жътварка и Млекарка и със спестените пари успява да посети руската столица.

Санкт-Петербург (1867 – 1876)
През август 1867 г. Васнецов започва обучението си в Царската академия по изкуства. Три години по-късно движението на передвижниците се обявява против академизма. Художникът се сприятелява с Иван Крамской, който става и негов учител. Сближава се също и с Илия Репин. По ирония на съдбата Васнецов, чието име се свързва най-вече с исторически и митологични картини, първоначално отбягва подобни теми по всякакъв начин. За графичните му композиции Христос и Пилат Понтийски пред тълпата, академията му присъжда сребърен медал. В началото на 1870 г., той изработва серия гравюри, в които пресъздава съвременния живот. Две от тях Провинциален книжар и Момче с бутилка водка му спечелват бронзов медал на световния панаир в Лондон през 1874 г. През този период също така започва да рисува и жанрова живопис с маслени бои. Картини като Селски певци и Пренасяне на дома са топло посрещнати от демократичните кръгове в руското общество.

Париж (1876-1877)
През 1876 г. Репин кани Васнецов да се присъедини към групата на передвижниците в Париж. Докато живее там, той учи класическа и съвременна живопис, изучава както академистите, така и импресионистите. В този период рисува Акробати, прави графики и успява да направи изложба в Салона на изкуствата. Когато започва творбата си Иван Царевич, яздещ вълк, в Париж приказните сюжети са много популярни. Васнецов позира на Илия Репин за образа на Садко в картината му Садко в подводното царство. През 1877 г. се завръща в Москва.

Москва (1877 – 1884)
В края на 70-те години на ХІХ в. Васнецов рисува предимно илюстрации по руски приказки. Някои от най-добрите му творби от това време са Рицар на кръстопът, Принц Игор на бойното поле, Вълшебното килимче и Альонушка. Тези картини не са били добре приети по времето, когато са рисувани. Много радикални критици ги отквърлят като неуспешни опити за прилагане на реалистичните принципи на передвижниците. Дори такива изтъкнати колекционери като Павел Третяков отказват да ги купят. Влиянието на живописните платна на Васнецов се разпростира след 1880 г., когато се връща към религиозните сюжети и рисува серия от икони за известния търговец Сава Мамонтов.

Киев (1884 – 1889) В периода 1884 -1889 г. му е възложена работата по фреските на храма Св. Владимир в Киев. Това било предизвикателство, защото фреските трябвало да обединят в себе си руската и западната традиция на религиозната живопис. Влиятелният изкуствовед Владимир Стасов ги окачествява като „светотатство и подигравка с религиозното чувство на руснаците”. Друг популярен критик, Дмитрий Философов ги определя като „първия мост след 200 годишна бездна между класите в руското общество.” Докато живее в Киев, Васнецов се сближава с Михаил Врубел, който също прави част от храмовата украса. Докато работят заедно, Васнецов в голяма степен става учител на Врубел. През този период той започва най-известната си картина Богатири. През 1885 г. предприема пътуване до Италия. Същата година работи като сценограф за операта на Николай Римски-Корсаков Снегурочка.

Късни години (1890 – 1926)
Следващите две десетилетия са много продуктивни за Васнецов, но повечето картини от тогава се считат за второстепенни за творчеството му. Той постепенно се обръща към различни техники и изразни средства. През 1897 г., заедно с брат си Аполинер работи върху сценографията на друга премиера на Римски-Корскаков – Садко, а през 1910 г. Изработва нова униформа за руската армия – т. нар. Богатирка, вид връхна дреха. По-късно Васнецов прилага най-характерните черти на своето изкуство, „приказния стил” в архитектурата, в неоруския стил. Неговият първи одобрен проект е църквата в Абрамцево, изпълнен заедно с Василий Поленов. Изработва архитектурен проект и за собственото си жилище в Москва. През 1904 г. прави най-известната от неговите „приказни” сгради – Третяковската галерия. Между 1906 и 1911 г. изработва мозайките за църквата Св. Ал. Невски във Варшава. През 1912 г. му е връчена благородна титла от цар Николай ІІ.

http://en.wikipedia.org/wiki/Viktor_Vasnetsov

Назад  Назад       Added on: 2008-09-04