Нина Панчева :: Блог
EN

Нина Панчева

Постмодернизмът (част 1)

Автор: Lauren Clark    |    Превод: Нина Панчева
http://www.wsu.edu/~lauren_clark/pomo.html
Когато дискутираме постмодернизма, най-важно е да запомним, че идеалите на това културно движение са изчистени от реакционните желания на обществото. Художници, композитори, архитекти и хора с големи умове се изправят срещу модернизма и неговите идеи - така се ражда постмодернизма. Постмодернизмът е насочен против модернизма. Модернизмът се фокусира силно върху субективизма в живописта, литературата и киното. Идеята за класифициране и разбиране на най-дълбоките интелектуални нива е водеща ценност в модернизма. В края на 20-ти век модернизма изглежда почти отхвърлен; той има амбицията да знае всичко, да създаде всичко, и да направи всичко. Хората започват да се чудят дали всичко може да бъде измислено и направено. Следващата стъпка за художниците е да се разбунтуват срещу вездесъщия копнеж по дълбоко познание и да създадат изкуство, насочено срещу представянето на важна или голяма идея. Заради тази смяна на фокусирането от субективно към обективно, „определянето” се оказва важен фактор на постмодернизма. Постмодернистите смесват различни изкуства, сътворявайки творби, подобни на колажи, които не съдържат по-дълбоко значение от това, което е видимо на повърхността. Един от въпросите, които занимават постмодернистите е дали може нещо да бъде спечелено от обширната субективност, намираща значения във всички неща, толкова популярна през времената на модернизма.

Голямото разбиране За да разберем напълно идеята на постмодернизма, най-лесния път е да я противопоставим на модернизма. Най-напред, модернистите са съсредоточени в това да откриват индивидуализъм у всеки. Свързани с това желание за уникалност на всеки са търсенията на нови пътища в изкуството – авангарда. Нещо повече, модернизмът създава идеята, че света, реалността и живота са в края на краищата понятия, които могат да се дешифрират, че законите на вселената могат да бъдат разбрани. За да разберем постмодернизма, взимаме всички идеи на модернизма и ги преобръщаме. С други думи, посмодернистите са доста скептично настроени отностно възможността за индивидуализиране на твореца. Стремежа към новаторство бива отстранен, постмодернистите вярват, че произведенията и идеите им са просто реконструиране на стари идеи. Постмодернистите отричат търсенето на отговори за света и за значението на всичко, те се концентрират върху външното. Постмодернистите не се интересуват от стойността на нещата, те стриктно се придържат към повърхността им. Също така, за разлика от модернистите с техния стремеж към индивидуализъм, постмодернистите са насочени към фрагментарното, те вярват, че всяка творба е не само лично дело, но и един вид събиране на всички останали работи, направени от другите художници. Поради тази причина постмодернистите често взимат идеи от картини на други автори, било то пиеса, разказ, или живописна творба, и ги преработват в нещо различно. Например, композиторът Лори Андерсън нзима назаем части от опера ги преобразува в песен, наречена „О, Супермен”, минималистична пиеса от музика с електронно звучене. Така постмодернистите разбират творчеството.

Текстът се публикува със съгласието на автора Lauren Clark

Назад  Назад       Added on: 2008-06-25